Radi4ko's BLOG

Попаднах случайно на това интересно състезание и веднага се запалих, защото обичам подобни инициативи.

Понеже съм сигурен, че не съм единствен в незнанието – ето за какво става въпрос: BLOG CHALLENGE  е състезание за блогъри. В него 12 блогъра пишат по предварително определена тема от победителя в предишното издание. Победител е този, който има най-много коментари в блога си и гласове в svejo.net.

Така че, не се пестете и не бъдете скромни, оставете ми коментар тук в блога и дайте един глас в svejo.net

Победителят  в BLOG CHALLENGE 5 – Деси Бошнакова – определи темата “На въртележката”.

За повече инфо прочетете въвеждащата публикация на Пламен.

Ето и моята версия за въртележката:

Разговорът е дълг, уморителен и безсмислен, отдавна си спрял да следиш времето, от което си на телефона, знаеш, че междувременно имаш над 20 пропуснати обаждания, но не можеш да затвориш, не можеш да прекъснеш, не можеш да смениш темата, дори не можеш да вземеш думата. Нервен си. Отдавна си преминал границата на умората, но не ти е за първи път … Отново си на въртележката и се опитваш да му обясниш, че това е безумие и не можеш да разбереш какво иска той или по скоро не можеш да си обясниш как може да иска нещо подобно от теб… да знаеш, че ти е клиент и ти уважаваш и се отнасяш еднакво към всички тях, защото няма малък и голям клиент – те всички са важни, но … мил си и любезен, изслушваш го и даваш мнението си по поредната му безумна идея… “как да го накарам да не го правим това”, се чудиш и продължаваш да водиш, разговора, който не води на никъде, от който няма да излезе нито едно решение, а напротив ще се родят все повече въпроси…

Даваш си сметка, че ежедневно си на въртележката в работата си, но ти харесва. Не искаш да си признаеш, но това те зарежда, забавлява, изумява, уморява, натоварва, разтоварва … въобще е всичко, което можеш да си помислиш или поискаш от работното място, защото сам си избрал онова, което правиш… да безумно е, но в крайна сметка знаеш, че след подобни разговори или по време на тях винаги успяваш да се пребориш, успяваш да завъртиш въртележката и да я накараш да се върти в твоята посока, което в крайна сметка е добре за всички…

Затваряш телефона. Батерията ти свети червено, а на дисплея виждаш 15 смс-а и 27 пропуснати обаждания. Офисът е празен, не знаеш колко е часът и имаш чувството, че си пропилял целия си ден. “Какво свърших днес, освен, че се въртях на въртежелжака”, питаш се сам, знаейки, че нямаш отговор на въпроса… кога и как са си тръгнали колегите ти също е енигма за теб… преглеждаш смс-ите и обажданията, бързо връщаш няколко от незначителните, записваш си онези, на които да се обадиш сутринта, слагаш слушалките в ушите си и тръгваш…

Спокоен си, даваш си сметка за нещата, знаеш, че новият клиент, който прекара половината ден на ухото ти утре ще се обади с оферта. “Нали затова го качих на въртележката все пак”…Знаеш, че ще се справиш с неговите задачи и той ще остане, доволен, защото всички клиенти са важни, дори и най-малките…

Прибираш се, топло и уютно е, макар и адски разхвърляно. Обичаш да е разхвърляно, само тогава знаеш, че тя си е играла до полуда и денят на нейната въртележка е бил от хубавите. Влизаш в хола и я виждаш на земята с играчка в ръка. Тя те е усетила, но вече си в нейната въртележка и тук важат нейните правила, прави се, че не те вижда, очаква да я нападнеш и ти го правиш. Превръщаш се в тигър и нападаш малката мишка, която не спира да се смее. Да нейната въртежелка е най-прекрасната от всички и винаги успява да ти вземе акъла… отново те завърта така както само тя може, а ти знаеш, че тази въртележка е основната причина ти ежедневно да се качваш на всички останали възможни въртележки без да мислиш какво би станало ако паднеш от тях…